Безмоторен самолет Жерав

През 1938 г. немският пилот Отто Бройтингам идва в България и прави опити да подобри рекорда за прелет с двуместен планер.

Извършват се 3 прелета: от Божурище до Пловдив, Горна Оряховица и Варна. В тези прелети участват и българите – Владимир Соколов и Тодор Иванов.

Преди да напусне България Отто Бройтингам подарява своя безмоторник Kranich II на българските летци. Немският самолет е използван чак до 1953 г. за учебни цели при обучението за излитане на самолетен влек. По безмоторника Kranich II са направени чертежи и в ДСФ – Казанлък през периода 1953-1954г. са произведени 14 самолета. На тези безмоторници е дадено името “Жерав”. Самолетът е двуместен свободноносещ средноплощник с дървена монококова конструкция, облечена с плат. Има въздушни спирачки на крилата. Колесника е от 2 колела и се откачва след излитане. Каца на ска и опашна пета.

С чудесните за времето си летателно-технически качества, „ Жерав” влиза в категорията на планери за високи спортни постижения. В България се използва като многоцелеви двуместен планер. През 1954г. обучението на начинаещи планеристи започва на двуместни учебни планери. Поради липсата на достатъчно самолети в аероклубовете за целта се използват масово и наличните „Жерави”.

На „Жерав” летците-спортисти се обучават на полети по инструменти и и полети в облаци. Планерът е особено ценен при овладяване на техниката и тактиката на при реещи полети и прелети по маршрут.

С безмоторници “Жерав” са поставени и подобрени някои национални рекорди, между които и височинни при полети на дълги вълни(К. Тонев и Роза Георгиева). Подобрени са рекордите на свободен и доцелен прелет над 300 км. Също и скоростен прелет на база 300 км.(Мирослав Иванов и Симеон Крюгеров).

В исторически аспект, безмоторния самолет „Жерав” заема достойно място в развитието и масовизирането българското безмоторно летене и в борбата за поставяне и подобряване на националните ни рекорди.