Безмоторен Самолет Здравка

Успехите на безмоторното летене в Германия са почти ежедневна тема на българските вестници през десетилетието след първата световна война. Български авиационни дейци и ентусиасти обсъждат въпроса, как безмоторното летене може да се развива и в България. Страна с многобройни планини и равнини и с добри термични условия е чудесна за развитие на безмоторно летене. Много пилоти в Божурище при срещи с инж. Херман Винтер заявяват интерес и към този вид летене.

Затова полковник Пеньо Попкръстев дава своето съгласие в ДАР-Божурище да бъде конструиран и построен безмоторен самолет.  По време на конструирането инж. Винтер се съобразява с горчивият опит от безмоторника „Шарлота” и проблемите с безопашатите самолети, затова избягва такова решение при „Здравка”, както е наречен първоначално самолетът. Планерите са изработвани и сглобявани с помощта на любители и майстори от  работилницата след работно време.
За място за изпитанията са избрани полегатите склонове западно от Божурище. Както тогава е най-разпространено, стартирането става с помощта на гумено въже. Първият полет изпълнява лично Херман Винтер през 1926 година. Пилотите, летели със „Здравка”, отбелязват чувствителността на самолета около напречната ос. Този недостатък на конструкцията  е отстранен незабавно с ново опашно оперение.

Полетите продължават и българските пилоти уверено стартират по-нататъшно развитие на този вид полети. След направените изменения в опашното оперение, е произведен и втори екземпляр. Двата безмоторника получават собствени имена „Майор Векилски” и „Поручик Топракчиев”, които да напомнят за български офицери, герои от войните.

Планерът е едноместен моноплан, горноплощник с изцяло дървена конструкция, обшита с плат и шперплат. Крило е прикрепено с подкоси към тялото и конструкция е укрепена със стоманени въжета(обтяжки). Тялото е с правоъгълно сечение с обшивка от шперплат. В предната част под носа има колелце. В долната част на кабината е разположен основен колесник а на опашката има опашна пета. Вертикалният стабилизатор е с правоъгълна форма.Оцветен е с националния трикольор. Крилото е с овална форма  с изпъкнал профил и с обшивка от плат. Не разполага с въздушни спирачки. От двете страни зад кабината има надпис „Векилски”/ „Топракчиев”. Стартира се обикновено от склон с помощта на ластични въжета.

Технически данни:

Разпереност ……………………………………………..11.20 м.

Дължина ………………………………………………….5 м.

Височина …………………………………………………1.56 м.

Площ на крилата……………………………………….14 кв.м.

Маса празен……………………………………………..120 кг.

Максимална излетна маса……………………………200 кг. Максимално аеродинамично качество………………14

Glider Zdravka

Technical data

The training glider was built by Bulgarian company DAR (Druzhestvena Aeroplanna Rabotilnitsa) at Bozhurishte. The glider was developed under the leadership of engineer Herman Winter. The first flight of a glider was made in 1926. Two gliders were built, named as “Major Vekilski ” and “Lieutenant Toprakchiev.”

Short history

The names of the two Zdravka type gliders, “Toprakchiev” and “Vekilski”, were given in honour of Major Vekilski and Lieutenant Toprakchiev, who were flying officers, Bulgarian national heroes. Lieutenant Toprakchiev was the first victim of aerial combat in the world: he died at 10.19.1912 during the Balkan war.

Builder	Built
DAR (Druzhestvena Aeroplanna Rabotilnitsa), Bozhurishte	2
Total number of constructions	2

GENERAL DATA

Year of first flight (year of design, if project)	1926
Country	Bulgaria
Designer(s)	WINTER, Herman
First builder	DAR (Druzhestvena Aeroplanna Rabotilnitsa), Bozhurishte
Class	Glider
Use	Experimental

TECHNICAL DATA

Wingspan	11.2 m
Length	5 m
Height	1.56 m
Aspect ratio	—
Wing area	14 m2
Aerofoil	—
Empty mass	120 kg
Gross mass	200 kg
Wing loading	14.29 kg/m2
Min speed	—
Max speed	—
Max glide angle	14 at 55 km/h
Min sink rate	—
No. of seats	1
Structure	Wooden and fabric.