Основен преходен планер от учебните двуместни – “Пионер”, “Ястреб” и “Жерав” дълго време е УР-1 Grunau Beby 2А”. Производство на този планер обаче е прекратено още през петдесетте години. Затова през 1963 година е създаден колектив с цел разработка на нов едноместен учебно тренировъчен планер. При проектирането се включват инжeнерите Димитър Панчовски, Андрей Влайчев, Кирил Варсамов и Димитър Канев. По време на изпитателните полети към екипа от конструктори се включват и доцент инж. Борис Стоянов и доцент инж. Любен Панов.
Прототипа е завършен през 1964 година. През август започват изпитания в които планера „Бисер“ показва отлични качества.
Удобна кабина с добър обзор и много ефективни въздушни спирачки позволяващи кацане на площадки с ограничени размери извън летищата. Уредите в кабината позволяват и полети в сложни МТО условия. Самолета позволява с него да се правят и почти всички фигури от висшия пилотаж.
През 1965 година в работилницата на ДОСО в Михайловград/ сега Монтана/ започва серийно производството. Изработени са 34 планера, които заменят УР-1.
Планера „Бисер“ има дървена конструкция с високо разположено правоъгълно крило с подкоси и Т-образни опашни плоскости. Системата за приземяване се състои от ска, колело и неподвижна опашна опора.
Приборите кабината позволяват летене при сложни метеорологични условия.
През 1966г. конструкторите изготвят проект за „Бисер-ламинар”. Построен е прототип на този планера. Фюзелажът е от “Бисер-стандарт” но крилото е с ламинарен профил и има задкрилки. Това е и последния планер, построен в работилниците на ДОСО. „Бисер-ламинар” е експлоатиран в Централния аероклуб „Божурище”.
В края на 1969г. е преустановена всяка дейност свързана с производството на планери. Както казва по-късно известният български планерист, заслужилият майстор на спорта, пилот изпитал лично много серийни и прототипи на планери и носител на златно “С” с диаманти, Иван Карапанчев:
“…От традициите ни в самостоятелна конструкторска и самолетостроителна дейност, водещи своето начало от 1926 година, остана само история, спомени и мъчителна болка!”
През 1972 година на базата на планера „Бисер“ е създаден мотопланер „Бисер“ . Над крилото е монтиран на рама двуцилиндров, двутактов двигател с въздушно охлаждане от източногерманския автомобил “Трабант”. На вала на двигателя е монтиран теглeщ въздушен винт. Държавната въздухоплавателна инспекция не дава разрешение за полетни изпитания. На 16.09,1972 г. без да има нужното разрешение, се осъществява първия полет. Рискувайки да понесе наказания Ангел Миланов, заслужилият майстор по няколко въздушни спорта сяда в кабината . След разбег от около 80 метра, самолета излита и пилота установява вертикалната скорост на подем – 2 м/сек. Максималната достигната скорост с включен двигател е 100 км/час, а крейсерска – 70 км/ч. По време на полета Миланов многократно спира и запуска двигателя и доказва на практика отличните качества на мотопланера. Изправени пред свършен факт от Държавната въздухоплавателна инспекция съответните проверки и дават разрешение на мотопланера да лети.
Ето какво е написал самия Миланов на гърба на снимка направена след първите полети с мотопланера:
-„ В такъв вид беше „Бисера” когато на 16.9.1972г.(неделя), направих 6 полета до Н-600м. След това беше сменен резервоара, витлото оцветено и поставена главина отпред и на 2.10.1972г. извърших още един полет, този път вече законен и пред комисия.”
Мотопланера значително би поевтинил обучението, премахвайки нуждата от буксировъчен моторен самолет. С ниска цена си производствена цена от 3-4 хиляди лева(внос е само двигателя от „ Трабант”, дървена конструкция на планера е изцяло българско производството), моторизирания „Бисер” е бил отличен вариант за развитие българското спортно авиостроене и планеризъм. За съжаление всичко приключва с построяването на прототипа. Така е пропусната и последната, златна възможност за възобновяване на серийното производство на български планери, прекратено през 1966 година. От построяването на първия български планер през 1926 година са минали 46 години. Натрупания значителен опит и знания са безвъзвратно загубени.
Модификация…………………..Бисер……..Мотопланер Бисер
Размах , м…………………………12.25…………12.25
Дължина, м………………………..5.87………….5.87
Височина, м……………………….1.48………….1.98
Площ крилото, м2…………..12.15………..12.15
Маса, кг
Празен……………………………..156………….190
Максимална……………………….246………….285
Макс. Доп. скорост, км/ч………200
Макс. аеродинамично качество..20
Скорост макс., км/ч………………78………….100
Екипаж………………………………..1…………….1
Glider Biser
Technical data The glider’s high positioned rectangular wing was strutted. The tail unit had a T arrangement. The landing gear consisted of a nose skid, a main wheel and a tail skid. Instruments in the cockpit allowed to fly in bad weather. Its cabin was comfortable and had excellent visibility. Air brakes were very effective. The glider was tested in aerobatics.
Short history For transition from two-seaters training gliders “Pioneer”, “Jastreb” and “Gerav ” UR-1 Grunau Baby 2A had been used for many years. In the fifties glider production was on minimum level and only in 1963 was the Public design office charged with the development of a new single-seat training glider.
The prototype was completed in 1964. Tests were carried out in August. The tests revealed that the glider called “Biser” had excellent qualities. In 1965 the serial production of the glider “Biser” started in DOSO (in Bulgaria analogous with DOSAAF) workshop in the city of Mihaylovgrad. 34 gliders were produced, which replaced the UR-1.
In 1966 a “Biser-laminar” version was designed by the design office. A prototype was built. The fuselage was similar to the “Biser”, however the wing had a laminar airfoil and flaps were fitted. This was the last glider built in the DOSO workshop. This glider was operated by the Central Flying Club at Bozhurishte. In 1969 all glider production was stopped in Bulgaria.
Builder
DOSO Workshop
Plus one laminar version was built Total number of constructions 34
| GENERAL DATA |
| Year of first flight (year of design, if project) | 1964 |
| Country | Bulgaria |
| Designer(s) | PANCHOWSKI & KANEV & WARSAME & VLAYCHEV |
| First builder | DOSO Workshop |
| Class | Glider |
| Use | Training |
| TECHNICAL DATA |
| Wingspan | 12.25 m |
| Length | 5.87 m |
| Height | 1.48 m |
| Aspect ratio | 12.35 |
| Wing area | 12.15 m2 |
| Aerofoil | — |
| Empty mass | 156 kg |
| Gross mass | 246 kg |
| Wing loading | 20.25 kg/m2 |
| Min speed | — |
| Max speed | 200 km/h |
| Max glide angle | 20 at 78 km/h |
| Min sink rate | — |
| No. of seats | 1 |
| Structure | The glider had a wooden structure with plywood skin. |