Първият планер за високо спортно майсторство „Гълъб“е произведен в Завод 13 (правоприемник на ДСФ-Казанлък) 1955 г. по чертежите на немският оригинал „Weihe”.

„Weihe” е едноместен свободно-носещ горно-площник с профил на крилото Goppingen 549, който преминава в Goppingen 676 към краищата на крилата за постигане на високи спортни постижения. Конструиран от немския инженер Ханс Якобс в периода 1937-1938 година в DFS Deutsche Forschungsanstalt für Segelflug(Немски научно-изследователски иститут по планеризъм).

Първият полет е направен 1938 год. С „Weihe” от 1938 година до 1959 година са направени и подобрени много национални и и уникални световни рекорди. През 1943г. в Испания над Монтфлорит(Хуеска) е направен полет с продължителност 53( Петдесет и три) часа. С произведен 1943 година „Weihe” ,шведът Per Axel Persson поставя световен рекорд за височина от 8050м. над Örebro- Sweden. Със същия планер става и световен шампион през 1948 година в Швейцария. Отново със същия планер Били Нелсън става световен шампион за 1950 година в Швеция. На 20 юни 1959 година с Weihe” е поставен световен рекорд за височина от 9665 метра.

Крилото е 18 м разпереност и с въздушни спирачки. Тялото е полу-монокок конструкция. Изградено е от Балтийски Бор и е покрито с брезов шперплат. Зад подвижната облегалка на пилота има багажно отделение в което има възможност за поставяне на резервоар за воден баласт(40 литра) с цел подобряване на скоростните характеристики при прелети. В багажното място е имало възможност да се поставят и до три бутилки за кислород при изпълнение на височинни полети. В долната част на тялото има ска за излитане и кацане и опашна пета. Кабината за пилота са затваря с фанар от плексиглас. След ВСВ производството във ФРГ е подновено в заводите на Фоке Вулф(с удължен нос и по-голям фанар). Лицензни производства са организирани във Франция, Швеция, Испания, Югославия и България. Произведени са над 400 броя планери.

Технически данни:

Разпереност ……………………………………………..18 м.

Дължина ………………………………………………….8.14 м.

Площ на крилата……………………………………….18.34 кв.м.

Маса празен……………………………………………..215кг.

Максимална излетна маса……………………………335 кг.

Максимално аеродинамично качество………………..29

Минимална скорост……………………………………55 км/ч.

Максимална скорост……………………………………215 км/ч.

Максимална скорост при турбуленция……………..120км/ч.

Икономична скорост……………………………………60 км/ч.

Благоприятна скорост…………………………………70 км/ч.

Максимална скорост на влек…………………………110 км/ч.

Максимална скорост при старт с Винди……………90 км/ч

В България безмоторният самолет „Гълъб“е произвеждан в Завод 13 (правоприемник на ДСФ-Казанлък).

Построен е прототип с който са направени изпитания с моторна макара(винди) и самолетен влек. Оказва се че планерът е изработен висококачествено и конструкцията отговаря на всички заложени в проекта данни. Във въздуха безмоторният самолет изпълнява леко всички еволюции. След тези констатации в завода е построена серия от 16 броя в  периода от 1954-1955 година.

След влизането в експлоатация на тези планери и при наличието на внесените преди това Злин-25 на българските спортисти-безмоторни летци се предоставя възможност да летят с достатъчно самолети за високи спортни постижения.

С безмоторния самолет „ Гълъб” се увеличава и броят на състезателите в републиканските първенства. В редовните републикански участват 23-ма състезатели а в задочните се включват с постижения над 30. Подобрени са или са поставени и нови национални рекорди. Христо Дацов излита от Варна и каца в Югославия, като подобрява рекорда за свободен прелет с постижение от 447.5км. Симеон Крюгеров поставя нов рекорд за скорост помаршрут- триъгълник 200км.

Дори и в момента в таблицата за национални рекорди фигурира рекорд направен с планер „Гълъб” направен през далечната 1957 година. На 7-ми юли 1957 година Фидана Грозева постига 200.22 км. далечина до определена цел. Рекорд за жени на едноместен планер.

През 1959 година на първите международни състезания по безмоторно летене проведени във България Александър Русев и Симеон Крюгеров с планери „Гълъб” заемат първите две места в индивидуалната надпревара и с това печелят и първото место в отборната борба.

 С отличните си летателно-технически качества и особено с добрата си скоростна поляра, много от тогавашните спортисти-планеристи покриват изискванията за майстор на спорта и в последствие получават и международният знак по планеризъм – Златно „С”.

За високото качество на построения по лиценз у нас „Гълъб” говорят и спомените на з.м.с. Иван Карапанчев за многократните му влизания в буреносни облаци, достигайки качвания от 10-14м/с. и достигане на височина от 4500 м. без кислородно оборудване.

С довършване на работата по сериите на планерите „Гълъб” и „Жерав” в Завод-13 се преустановява и самолетостроенето в България. Така започналото през 1915 година в Божурище, преминало през ДСФ Ловеч, ДСФ „Капрони” Казанлък, по-късно преименувано на Завод-13, държавно самолетостроене в България приключва окончателно.